Соня и ликантът тръгнаха от онова място.. Барът му, след като той го затвори преждевременно. Той не знаеше на къде го води, но тя вървеше целенасочено докато не стигнаха до колата й. Тя бързо се вмъкна на седалката, докато мъжът се поколеба дали да я последва.
- Хайде качвай се - каза заповеднически тя. Не обичаше да й противоречат.
След като тръгнаха тя не бе сигурна къде точно отиваше, тъй като не можеше да се прибере в имението, още повече с ликант. Соня караше вече около половин час, безцелно.
- Е какво пък - промърмори тя и се насочи към единствения по-сносен хотел в Лондон. Паркира рязко и прецизно - както само жена можеше и двамата слезнаха от колата. Заключи я през рамо и влезнаха в хотелът.
- Стая за двама - заяви тя на рецепцията и подаде безлимитната си кредитна карта - да имаше и ползи да бъде от такова богато семейство. Тя погледна мъжът, а той сякаш имаше куп въпроси, на които разбира се Соня нямаше да отговори.
- Заповядайте ключовете ви - отговори вежливата рецепционистка - вашата стая е №114 - допълни тя. Соня и върколакът се насочиха към стаята.
